16.05.2012 г., 16:01

Убийство

792 0 0

"Убий ме!" - каза сянката на мрака.

"Убий ме!" - викаше коленичила на двата си крака.

"Не искам живот без слънце

и без нито от любов зрънце."

 

"Мрак, ела и ме погълни!",

викаше сянката, но уви...

Още повече запари светлината,

опитваше се да прогони тъмнината.

 

Падна сянката разплакана,

падна и замоли тя отчаяна.

Молеше светлината да си тръгне,

всичко в мрачна бездна да се превърне.

 

Мрака победи светлината

и жадно запоглъща всичко на земята.

 

"Убий ме!" - каза сянката на мрака.

"Убий ме!" - викаше коленичила на двата си крака.

"Не искам живот без слънце

и без любов нито от любов зрънце."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...