May 16, 2012, 4:01 PM

Убийство

  Poetry » Love
795 0 0

"Убий ме!" - каза сянката на мрака.

"Убий ме!" - викаше коленичила на двата си крака.

"Не искам живот без слънце

и без нито от любов зрънце."

 

"Мрак, ела и ме погълни!",

викаше сянката, но уви...

Още повече запари светлината,

опитваше се да прогони тъмнината.

 

Падна сянката разплакана,

падна и замоли тя отчаяна.

Молеше светлината да си тръгне,

всичко в мрачна бездна да се превърне.

 

Мрака победи светлината

и жадно запоглъща всичко на земята.

 

"Убий ме!" - каза сянката на мрака.

"Убий ме!" - викаше коленичила на двата си крака.

"Не искам живот без слънце

и без любов нито от любов зрънце."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...