May 16, 2012, 4:01 PM

Убийство

  Poetry » Love
800 0 0

"Убий ме!" - каза сянката на мрака.

"Убий ме!" - викаше коленичила на двата си крака.

"Не искам живот без слънце

и без нито от любов зрънце."

 

"Мрак, ела и ме погълни!",

викаше сянката, но уви...

Още повече запари светлината,

опитваше се да прогони тъмнината.

 

Падна сянката разплакана,

падна и замоли тя отчаяна.

Молеше светлината да си тръгне,

всичко в мрачна бездна да се превърне.

 

Мрака победи светлината

и жадно запоглъща всичко на земята.

 

"Убий ме!" - каза сянката на мрака.

"Убий ме!" - викаше коленичила на двата си крака.

"Не искам живот без слънце

и без любов нито от любов зрънце."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...