8 ago 2008, 20:07

Убийството на червената рокля...

  Poesía
1.1K 0 2
Убийството на червената рокля…
Застанала пред теб с ухание на рози,
фина, нежна… с онази червена рокля…
Изпила няколко чаши “щастливи дози”,
Красива само... за теб…


Но ето часовникът удари дванадесет…
И презрамките потръпнаха от страх…
А коприната се свиваше на кълбо…
Нима тази рокля по мен бе извършила някакъв грях?
Завъртях се пак… и пак отново…
А роклята от страх и болка единствено сълзи лееше…
И нощта бе жестока…
Най-тъжната песен навсякъде се чуваше...
Страх - от нещо чуждо, непознато ще се случи…
Грях - извършен незнайно отдавна… или сега…
Кой химично уравнение на щастието ще получи?
Като… сега единствено роклята ми плаче в нощта…
Заглъхна в тишината всичко…
Потопих се в морето от  бяла тишина…
Но прошумя измокрената ми коприна…
Дочу се отдалече нещо силно…
Три куршума улучиха… червената ми рокля…
И тя падна… изплъзна се по тялото ми…
И последната сълза изплака…
Презрамките от лъжите се скъсаха…
Болка. Сълза. Рана.
Останах по сатен… самичка…
А...
Кръвта се бе превърнала в локва.
А роклята красива от коприна,
завъртяна… потопена в разбитите й мечти…
От куршумите и обувките ми бяха наранени…
Едва дишащи останаха при роклята и те…
Нима греховете на роклята бяха простени?
Нима те намериха своите светове…?
И умря… бях свидетелка на убийство черно…
Сякаш и аз усетих куршумите… на любовта…
В душата ми остана нещо вечно....
Загубих за един миг... част от мен в нощта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...