Уцели душата ми ти
и мисля за теб до зори,
неспирно проливам сълзи
и се чудя къде ли си ти.
Къде си, питам се аз,
с кого си в тоз тъй късен час,
защо ли гласа ти все чувам
и за твойте целувки жадувам.
Уцели сърцето ми ти,
запали любовни искри,
не мога аз друг да обичам
и любовни слова да изричам.
Ще чакам аз нощи и дни
и огънят в мен ще гори,
ще чакам и за теб копнея,
за тебе само ще живея.
Аз знам, че ще се върнеш някой ден,
дори да бъдеш като лед студен,
аз ще запаля в твоето сърце искри
и любовта ми, знам, ще победи.
Чистата и искрена любов
не загива във света суров,
тя се справя с всякакви беди
и не може нищо да я разруши.
© ПЕНКА КАМБУРОВА Todos los derechos reservados