Земята, цялата се днес възражда,
погалена от пролетния вятър,
дълбоко във недрата ù се ражда
една любов - пречистена и свята.
Зачената от зрънце нежност
и избуяла в първото кокиче,
изваяна в лазурната безбрежност
от песента на влюбените птици.
Призови ме! Аз ще дойда със луната,
която тайничко в прозореца наднича;
до тебе ще приседна малко плахо,
насън ще сетиш колко те обичам. ...