Уча се бързо как се обича
Земята, цялата се днес възражда,
погалена от пролетния вятър,
дълбоко във недрата ù се ражда
една любов - пречистена и свята.
Зачената от зрънце нежност
и избуяла в първото кокиче,
изваяна в лазурната безбрежност
от песента на влюбените птици.
Призови ме! Аз ще дойда със луната,
която тайничко в прозореца наднича;
до тебе ще приседна малко плахо,
насън ще сетиш колко те обичам.
Ще стана слънчев лъч - да мога
лицето ти аз първа да погаля сутрин,
когато стане ти студено, ще съм огън
и капката живот на твойте устни.
Повикай ме! Ще видиш как се нося
към теб на облаците лекокрили
и как по цъфнали поляни тичам боса,
в протегнатите ти ръце да диря сили.
Почувствай ме! За тебе тръпне
тялото ми. Тайнство си за мене,
наяве чувам тихите ти стъпки,
копнеж за ласките ти ме обзема.
Помилвай ме! Във този свят студен
дари ме с мъничко от твойто всичко!
Не обещавам приказка, но с моя плам
ще се науча бързо как да те обичам!
© Таня Донова All rights reserved.
Поздравче, Таня! 
