27 sept 2009, 23:28

Уча се да казвам "НЕ"

  Poesía
811 0 1

Уча се да казвам "НЕ"

 

 

 

Писна ми вече да пиша,

сега и това критикуват.

А от личния ми живот

защо се интересуват?

 

Вече никъде не съм спокойна,

всеки втори се натрапва.

И, без дори да ме попита,

започва да ми се оплаква.

 

Писна ми да бъда кошче

на всякакви малки особи.

Те да си изхвърлят боклука,

а мойта душа да се трови.

 

Писна ми вече да трая

всякакви жалки прищявки!

Непрекъснато да получавам

за помощта ми десетки заявки.

 

Писна ми вече от всичко!

От всичките тези километри!

Писна ми! На всички ще кажа!

Писна ми… от сантиметри!

 

И вече ще викам, ще плача!

Ще изливам гнева си на вас!

На тези, които до вчера

звъняхте ми в късния час!

 

Сега мене ще слушате,

ще ви тровя душите с пороци!

Няма само мен да ме боли,

ще изливам гнева на потоци…

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...