27 сент. 2009 г., 23:28

Уча се да казвам "НЕ"

808 0 1

Уча се да казвам "НЕ"

 

 

 

Писна ми вече да пиша,

сега и това критикуват.

А от личния ми живот

защо се интересуват?

 

Вече никъде не съм спокойна,

всеки втори се натрапва.

И, без дори да ме попита,

започва да ми се оплаква.

 

Писна ми да бъда кошче

на всякакви малки особи.

Те да си изхвърлят боклука,

а мойта душа да се трови.

 

Писна ми вече да трая

всякакви жалки прищявки!

Непрекъснато да получавам

за помощта ми десетки заявки.

 

Писна ми вече от всичко!

От всичките тези километри!

Писна ми! На всички ще кажа!

Писна ми… от сантиметри!

 

И вече ще викам, ще плача!

Ще изливам гнева си на вас!

На тези, които до вчера

звъняхте ми в късния час!

 

Сега мене ще слушате,

ще ви тровя душите с пороци!

Няма само мен да ме боли,

ще изливам гнева на потоци…

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...