27.09.2009 г., 23:28

Уча се да казвам "НЕ"

807 0 1

Уча се да казвам "НЕ"

 

 

 

Писна ми вече да пиша,

сега и това критикуват.

А от личния ми живот

защо се интересуват?

 

Вече никъде не съм спокойна,

всеки втори се натрапва.

И, без дори да ме попита,

започва да ми се оплаква.

 

Писна ми да бъда кошче

на всякакви малки особи.

Те да си изхвърлят боклука,

а мойта душа да се трови.

 

Писна ми вече да трая

всякакви жалки прищявки!

Непрекъснато да получавам

за помощта ми десетки заявки.

 

Писна ми вече от всичко!

От всичките тези километри!

Писна ми! На всички ще кажа!

Писна ми… от сантиметри!

 

И вече ще викам, ще плача!

Ще изливам гнева си на вас!

На тези, които до вчера

звъняхте ми в късния час!

 

Сега мене ще слушате,

ще ви тровя душите с пороци!

Няма само мен да ме боли,

ще изливам гнева на потоци…

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....