4 sept 2023, 22:26

Учени на страданието 

  Poesía » Filosófica, Verso libre
251 4 0


Тъгата прочита се в очите,
но изписана е и в душата,
и в този и в някой друг живот,
всеки носи своето тегло.

И когато пълна е Луната,
и когато ярки са звездите,
и когато слънцето ни грее,
плачем, щом останем сами.

И в будните ни нощи,
и в мудните ни дни,
и когато от тъмнината ни боли,
учени сме на страданието.

Ако преродя се в друг живот,
дали ще открия щастието,
дали ще намеря покой и мир,
но преди това ще изживея всичко тук и сега.

И дори да сме орисани
да бъдем вечни скитници.
И дори да ни е писано да страдаме.
И дори да е чак зад хоризонта -
светлинката в тунела,
аз избирам да вървя -
към нея смело все напред.

Избирам да се окъпя в лъчи,
избирам да се смея тихо и с глас.
Избирам да живея живота си, какъвто е.
Избирам да бъда щастлива -
да живея и да обичам.

 

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??