4 sept 2023, 22:26

Учени на страданието

527 4 0


Тъгата прочита се в очите,
но изписана е и в душата,
и в този и в някой друг живот,
всеки носи своето тегло.

И когато пълна е Луната,
и когато ярки са звездите,
и когато слънцето ни грее,
плачем, щом останем сами.

И в будните ни нощи,
и в мудните ни дни,
и когато от тъмнината ни боли,
учени сме на страданието.

Ако преродя се в друг живот,
дали ще открия щастието,
дали ще намеря покой и мир,
но преди това ще изживея всичко тук и сега.

И дори да сме орисани
да бъдем вечни скитници.
И дори да ни е писано да страдаме.
И дори да е чак зад хоризонта -
светлинката в тунела,
аз избирам да вървя -
към нея смело все напред.

Избирам да се окъпя в лъчи,
избирам да се смея тихо и с глас.
Избирам да живея живота си, какъвто е.
Избирам да бъда щастлива -
да живея и да обичам.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...