4 сент. 2023 г., 22:26

Учени на страданието

524 4 0


Тъгата прочита се в очите,
но изписана е и в душата,
и в този и в някой друг живот,
всеки носи своето тегло.

И когато пълна е Луната,
и когато ярки са звездите,
и когато слънцето ни грее,
плачем, щом останем сами.

И в будните ни нощи,
и в мудните ни дни,
и когато от тъмнината ни боли,
учени сме на страданието.

Ако преродя се в друг живот,
дали ще открия щастието,
дали ще намеря покой и мир,
но преди това ще изживея всичко тук и сега.

И дори да сме орисани
да бъдем вечни скитници.
И дори да ни е писано да страдаме.
И дори да е чак зад хоризонта -
светлинката в тунела,
аз избирам да вървя -
към нея смело все напред.

Избирам да се окъпя в лъчи,
избирам да се смея тихо и с глас.
Избирам да живея живота си, какъвто е.
Избирам да бъда щастлива -
да живея и да обичам.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...