6 abr 2007, 16:09

Ученичка

  Poesía
838 0 4
Сутрин рано ставам,
пред печката се сгрявам.
Прозявам се и закусвам,
компютарът си пускам.

На училище отивам,
с приятелите се събирам.
Учим уроците си чудесни
с приказки и песни.

После в къщи се прибирам
и вечерята сервирам.
Татко бележникът разлиства
и наказанието обмисля.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пада му се неграмотна жена на дявола... Да види той!
  • А като пускаш компютъра, не го ли гасиш после? Или си работи цял ден докато се върнеш?
    Мими, не се насилвай да пишеш непременно. Напиши нещо, когато много, много искаш да кажеш нещо. Не прави от всичко стихотворение.
  • Мерси адашке
  • Ах ти, дяволита Мими! Опасна си. Много е весело. Браво!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...