Apr 6, 2007, 4:09 PM

Ученичка

  Poetry
834 0 4
Сутрин рано ставам,
пред печката се сгрявам.
Прозявам се и закусвам,
компютарът си пускам.

На училище отивам,
с приятелите се събирам.
Учим уроците си чудесни
с приказки и песни.

После в къщи се прибирам
и вечерята сервирам.
Татко бележникът разлиства
и наказанието обмисля.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пада му се неграмотна жена на дявола... Да види той!
  • А като пускаш компютъра, не го ли гасиш после? Или си работи цял ден докато се върнеш?
    Мими, не се насилвай да пишеш непременно. Напиши нещо, когато много, много искаш да кажеш нещо. Не прави от всичко стихотворение.
  • Мерси адашке
  • Ах ти, дяволита Мими! Опасна си. Много е весело. Браво!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...