На двора -
олющена вече от времето
черна дъска -
(уволнена?!)...
И шепне
неистово:
„Моля ви!
Помощ!
Недейте,
недейте
(ме кара)
да стена!...“
И диря по нея
от крехко
„Обичам те!“
още личи -
тебеширена...
Дали любовта...
неподирена?...
.........................................
Но нека поне -
невъзпирана!...
© Стоян Минев Todos los derechos reservados