Училище

Poetry » Philosophical

455 0 1

На двора -

олющена вече от времето

черна дъска -

(уволнена?!)...

И шепне

неистово:

„Моля ви!

Помощ!

Недейте,

недейте

(ме кара)

да стена!...“

И диря по нея

от крехко

„Обичам те!“

още личи -

тебеширена...

Дали любовта...

неподирена?...

.........................................

Но нека поне -

невъзпирана!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mislitelq (Георги Каменов)

Поздрав за този стих.

2015-05-19T09:55:50+03:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0