15 sept 2009, 12:10

Училището Есен

  Poesía » Otra
1.1K 0 12

Учителят си сменя дрехата.
Сега на есен ще ни учи.
Последните уроци взехме
по шарения и беззвучие.

Ще бърше с облаци небето
и откъм близката гора
листа ще хвърля към полето,
и ще ни води за ръка,

след тях, към тихата, незрима
учебна зала във дола,
на прага на която Зимата
седи навъсена и зла.

И мълчаливо пише в книгата:
минаваме в по-горен клас.
А пък прислужникът - трева
с навеждания сочи нивата,
и - шшт! - да влизаме във час.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...