Учителят си сменя дрехата.
Сега на есен ще ни учи.
Последните уроци взехме
по шарения и беззвучие.
Ще бърше с облаци небето
и откъм близката гора
листа ще хвърля към полето,
и ще ни води за ръка,
след тях, към тихата, незрима
учебна зала във дола,
на прага на която Зимата
седи навъсена и зла.
И мълчаливо пише в книгата:
минаваме в по-горен клас.
А пък прислужникът - трева
с навеждания сочи нивата,
и - шшт! - да влизаме във час.
© Райчо Русев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
