2 jul 2007, 14:07

Учителко любима

  Poesía
2.9K 0 0
 

Учителко,  наша любима,                                
на раздялата дойде часът.

В очите ни сълзи ще има,                           
но всеки трябва да поеме своя път.


Едни от нас ще са студенти,                           
други с бебе на ръце.

Но винаги в душите ни ще свети                            
красивото ви и усмихнато лице.


След години ще се срещнем                                               
   из улиците тихи на града.

Вие с косите побелели,                              
 ние с усмихнатите лица.


Учителко, наша любима,                                
  простете ни за  всички грешки.

Запомнете ни с доброто,                         
както ние ще ви помним веч.





¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...