2 jul 2007, 14:07

Учителко любима

  Poesía
2.9K 0 0
 

Учителко,  наша любима,                                
на раздялата дойде часът.

В очите ни сълзи ще има,                           
но всеки трябва да поеме своя път.


Едни от нас ще са студенти,                           
други с бебе на ръце.

Но винаги в душите ни ще свети                            
красивото ви и усмихнато лице.


След години ще се срещнем                                               
   из улиците тихи на града.

Вие с косите побелели,                              
 ние с усмихнатите лица.


Учителко, наша любима,                                
  простете ни за  всички грешки.

Запомнете ни с доброто,                         
както ние ще ви помним веч.





¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....