2 jul 2007, 14:07

Учителко любима

  Poesía
2.9K 0 0
 

Учителко,  наша любима,                                
на раздялата дойде часът.

В очите ни сълзи ще има,                           
но всеки трябва да поеме своя път.


Едни от нас ще са студенти,                           
други с бебе на ръце.

Но винаги в душите ни ще свети                            
красивото ви и усмихнато лице.


След години ще се срещнем                                               
   из улиците тихи на града.

Вие с косите побелели,                              
 ние с усмихнатите лица.


Учителко, наша любима,                                
  простете ни за  всички грешки.

Запомнете ни с доброто,                         
както ние ще ви помним веч.





¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...