2.07.2007 г., 14:07

Учителко любима

2.9K 0 0
 

Учителко,  наша любима,                                
на раздялата дойде часът.

В очите ни сълзи ще има,                           
но всеки трябва да поеме своя път.


Едни от нас ще са студенти,                           
други с бебе на ръце.

Но винаги в душите ни ще свети                            
красивото ви и усмихнато лице.


След години ще се срещнем                                               
   из улиците тихи на града.

Вие с косите побелели,                              
 ние с усмихнатите лица.


Учителко, наша любима,                                
  простете ни за  всички грешки.

Запомнете ни с доброто,                         
както ние ще ви помним веч.





Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...