Jul 2, 2007, 2:07 PM

Учителко любима

  Poetry
2.9K 0 0
 

Учителко,  наша любима,                                
на раздялата дойде часът.

В очите ни сълзи ще има,                           
но всеки трябва да поеме своя път.


Едни от нас ще са студенти,                           
други с бебе на ръце.

Но винаги в душите ни ще свети                            
красивото ви и усмихнато лице.


След години ще се срещнем                                               
   из улиците тихи на града.

Вие с косите побелели,                              
 ние с усмихнатите лица.


Учителко, наша любима,                                
  простете ни за  всички грешки.

Запомнете ни с доброто,                         
както ние ще ви помним веч.





Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...