26 abr 2011, 23:49

Удавена роза

766 0 1

Удавена роза

 

Откърших роза червена,

в ръцете си я премятам

и кръв ме облива,

и болка ме убива,

но знам, че това си ти.

 

Розата окървавена целувам,

нежни листенца помирисвам,

плача със сълзи черни

с тежка болка напоени

и кървав водопад розата поема.

 

Тази роза доскоро ме галеше,

влюбено ме гледаше,

докосваше лицето ми,

с аромат ме напиваше

и нищо не ме болеше.

 

Сега безпощадно розата

стискам в длани… и боли.

Имам бодили в сърцето забити

и кърви… и в кървави реки

ти любовта безмилостно удави. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Дочева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не зная от къде да започна да чета
    Май трябва да се върна в началото..

    Болка е това стихотворение.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....