Apr 26, 2011, 11:49 PM

Удавена роза

  Poetry » Love
767 0 1

Удавена роза

 

Откърших роза червена,

в ръцете си я премятам

и кръв ме облива,

и болка ме убива,

но знам, че това си ти.

 

Розата окървавена целувам,

нежни листенца помирисвам,

плача със сълзи черни

с тежка болка напоени

и кървав водопад розата поема.

 

Тази роза доскоро ме галеше,

влюбено ме гледаше,

докосваше лицето ми,

с аромат ме напиваше

и нищо не ме болеше.

 

Сега безпощадно розата

стискам в длани… и боли.

Имам бодили в сърцето забити

и кърви… и в кървави реки

ти любовта безмилостно удави. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Дочева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не зная от къде да започна да чета
    Май трябва да се върна в началото..

    Болка е това стихотворение.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...