26.04.2011 г., 23:49

Удавена роза

761 0 1

Удавена роза

 

Откърших роза червена,

в ръцете си я премятам

и кръв ме облива,

и болка ме убива,

но знам, че това си ти.

 

Розата окървавена целувам,

нежни листенца помирисвам,

плача със сълзи черни

с тежка болка напоени

и кървав водопад розата поема.

 

Тази роза доскоро ме галеше,

влюбено ме гледаше,

докосваше лицето ми,

с аромат ме напиваше

и нищо не ме болеше.

 

Сега безпощадно розата

стискам в длани… и боли.

Имам бодили в сърцето забити

и кърви… и в кървави реки

ти любовта безмилостно удави. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Дочева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не зная от къде да започна да чета
    Май трябва да се върна в началото..

    Болка е това стихотворение.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....