26 апр. 2011 г., 23:49

Удавена роза

763 0 1

Удавена роза

 

Откърших роза червена,

в ръцете си я премятам

и кръв ме облива,

и болка ме убива,

но знам, че това си ти.

 

Розата окървавена целувам,

нежни листенца помирисвам,

плача със сълзи черни

с тежка болка напоени

и кървав водопад розата поема.

 

Тази роза доскоро ме галеше,

влюбено ме гледаше,

докосваше лицето ми,

с аромат ме напиваше

и нищо не ме болеше.

 

Сега безпощадно розата

стискам в длани… и боли.

Имам бодили в сърцето забити

и кърви… и в кървави реки

ти любовта безмилостно удави. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Дочева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не зная от къде да започна да чета
    Май трябва да се върна в началото..

    Болка е това стихотворение.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...