29 mar 2016, 22:01

Удавница

611 0 0

Искам да се влюбя в книга,

не във теб. 

Да потъвам не в очите твои, 

а във нейния сюжет. 

 

Но все не я нацелвам, 

както не нацелих теб. 

Уви, такъв ми бил късмета - 

книжен и любовен гнет. 

 

Аз искам да потъна във сюжета

на книгата, в която ще се влюбя.

Да преплувам няколко морета

и така да се изгубя. 

 

Но още на брега започвам да се давя,

въздухът напуска моите дробове.

Още на предисловието книгата затварям,

простете ми, непознати редове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антония Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...