29 мар. 2016 г., 22:01

Удавница

610 0 0

Искам да се влюбя в книга,

не във теб. 

Да потъвам не в очите твои, 

а във нейния сюжет. 

 

Но все не я нацелвам, 

както не нацелих теб. 

Уви, такъв ми бил късмета - 

книжен и любовен гнет. 

 

Аз искам да потъна във сюжета

на книгата, в която ще се влюбя.

Да преплувам няколко морета

и така да се изгубя. 

 

Но още на брега започвам да се давя,

въздухът напуска моите дробове.

Още на предисловието книгата затварям,

простете ми, непознати редове.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антония Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...