29.03.2016 г., 22:01

Удавница

606 0 0

Искам да се влюбя в книга,

не във теб. 

Да потъвам не в очите твои, 

а във нейния сюжет. 

 

Но все не я нацелвам, 

както не нацелих теб. 

Уви, такъв ми бил късмета - 

книжен и любовен гнет. 

 

Аз искам да потъна във сюжета

на книгата, в която ще се влюбя.

Да преплувам няколко морета

и така да се изгубя. 

 

Но още на брега започвам да се давя,

въздухът напуска моите дробове.

Още на предисловието книгата затварям,

простете ми, непознати редове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антония Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...