Mar 29, 2016, 10:01 PM

Удавница

  Poetry » Love
608 0 0

Искам да се влюбя в книга,

не във теб. 

Да потъвам не в очите твои, 

а във нейния сюжет. 

 

Но все не я нацелвам, 

както не нацелих теб. 

Уви, такъв ми бил късмета - 

книжен и любовен гнет. 

 

Аз искам да потъна във сюжета

на книгата, в която ще се влюбя.

Да преплувам няколко морета

и така да се изгубя. 

 

Но още на брега започвам да се давя,

въздухът напуска моите дробове.

Още на предисловието книгата затварям,

простете ми, непознати редове.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антония Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...