Mar 29, 2016, 10:01 PM

Удавница

  Poetry » Love
612 0 0

Искам да се влюбя в книга,

не във теб. 

Да потъвам не в очите твои, 

а във нейния сюжет. 

 

Но все не я нацелвам, 

както не нацелих теб. 

Уви, такъв ми бил късмета - 

книжен и любовен гнет. 

 

Аз искам да потъна във сюжета

на книгата, в която ще се влюбя.

Да преплувам няколко морета

и така да се изгубя. 

 

Но още на брега започвам да се давя,

въздухът напуска моите дробове.

Още на предисловието книгата затварям,

простете ми, непознати редове.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антония Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...