15 oct 2019, 23:18

Удавници

  Poesía » Otra
1.5K 2 20

Навярно трябва да обикна кораба  -

познал уханията на пристанища,

високите ми балове на гняв

и хоризонтите на мисълта.

Да! Корабът,

преплувал ме от край до край.

И оцелял.

 

Обаче аз се влюбвам във удавника -

отчаяният Рибешки владетел.

Душата му, привлечена от дъното

се спуска в мен и опознава свят,

останал недостъпен за очите ви.

 

А кораби пиратски и търговски

кръстосват мойте светли върхове.

Търгуват, побеждават или падат.

Когато паднат са удавници.

За кратко.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Младенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина е така.
  • Rosi, бл ти за хубавия коментар, радвам се, че си ме разбрала правилно!
    Често в днешния нелек свят така се вкопчваме в болката и тъгата, че понятията за добро и зло стават криво огледало...
    Поздрав!
  • Благодаря ти, palenka (Пепи) за препратката. Обикновено свързваме " виждането със сърцето" с лисицата на Екзюпери. Виж какво намерих наскоро. Писано е 100 години преди Малкият принц.
    " Човешкият ум не е в състояние да различи доброто от злото и затова маскираното зло почти винаги го мами лесно. И това е много естествено: човешкият ум е млад, а онези, които се борят със зли помисли имат повече от седем хиляди години опит в борбата, в лукавството, в лова на човешките души. Да разпознава доброто от злото е призвано сърцето – това е неговото дело. Но пак е нужно време, нужно е утвърждаване в духовното, за да придобие сърцето тънък вкус да различава истинското вино от фалшивото. "
    Дмитрий Александрович Брянчанинов
  • Благодаря ти, Ангелче13 (Паднал ангел)!
  • Сърцето вижда това,, което очите не виждат

    Поздрав!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...