Oct 15, 2019, 11:18 PM

Удавници

  Poetry » Other
1.5K 2 20

Навярно трябва да обикна кораба  -

познал уханията на пристанища,

високите ми балове на гняв

и хоризонтите на мисълта.

Да! Корабът,

преплувал ме от край до край.

И оцелял.

 

Обаче аз се влюбвам във удавника -

отчаяният Рибешки владетел.

Душата му, привлечена от дъното

се спуска в мен и опознава свят,

останал недостъпен за очите ви.

 

А кораби пиратски и търговски

кръстосват мойте светли върхове.

Търгуват, побеждават или падат.

Когато паднат са удавници.

За кратко.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Младенова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина е така.
  • Rosi, бл ти за хубавия коментар, радвам се, че си ме разбрала правилно!
    Често в днешния нелек свят така се вкопчваме в болката и тъгата, че понятията за добро и зло стават криво огледало...
    Поздрав!
  • Благодаря ти, palenka (Пепи) за препратката. Обикновено свързваме " виждането със сърцето" с лисицата на Екзюпери. Виж какво намерих наскоро. Писано е 100 години преди Малкият принц.
    " Човешкият ум не е в състояние да различи доброто от злото и затова маскираното зло почти винаги го мами лесно. И това е много естествено: човешкият ум е млад, а онези, които се борят със зли помисли имат повече от седем хиляди години опит в борбата, в лукавството, в лова на човешките души. Да разпознава доброто от злото е призвано сърцето – това е неговото дело. Но пак е нужно време, нужно е утвърждаване в духовното, за да придобие сърцето тънък вкус да различава истинското вино от фалшивото. "
    Дмитрий Александрович Брянчанинов
  • Благодаря ти, Ангелче13 (Паднал ангел)!
  • Сърцето вижда това,, което очите не виждат

    Поздрав!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...