Oct 15, 2019, 11:18 PM

Удавници

  Poetry » Other
1.5K 2 20

Навярно трябва да обикна кораба  -

познал уханията на пристанища,

високите ми балове на гняв

и хоризонтите на мисълта.

Да! Корабът,

преплувал ме от край до край.

И оцелял.

 

Обаче аз се влюбвам във удавника -

отчаяният Рибешки владетел.

Душата му, привлечена от дъното

се спуска в мен и опознава свят,

останал недостъпен за очите ви.

 

А кораби пиратски и търговски

кръстосват мойте светли върхове.

Търгуват, побеждават или падат.

Когато паднат са удавници.

За кратко.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Младенова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина е така.
  • Rosi, бл ти за хубавия коментар, радвам се, че си ме разбрала правилно!
    Често в днешния нелек свят така се вкопчваме в болката и тъгата, че понятията за добро и зло стават криво огледало...
    Поздрав!
  • Благодаря ти, palenka (Пепи) за препратката. Обикновено свързваме " виждането със сърцето" с лисицата на Екзюпери. Виж какво намерих наскоро. Писано е 100 години преди Малкият принц.
    " Човешкият ум не е в състояние да различи доброто от злото и затова маскираното зло почти винаги го мами лесно. И това е много естествено: човешкият ум е млад, а онези, които се борят със зли помисли имат повече от седем хиляди години опит в борбата, в лукавството, в лова на човешките души. Да разпознава доброто от злото е призвано сърцето – това е неговото дело. Но пак е нужно време, нужно е утвърждаване в духовното, за да придобие сърцето тънък вкус да различава истинското вино от фалшивото. "
    Дмитрий Александрович Брянчанинов
  • Благодаря ти, Ангелче13 (Паднал ангел)!
  • Сърцето вижда това,, което очите не виждат

    Поздрав!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...