Удавници
Навярно трябва да обикна кораба -
познал уханията на пристанища,
високите ми балове на гняв
и хоризонтите на мисълта.
Да! Корабът,
преплувал ме от край до край.
И оцелял.
Обаче аз се влюбвам във удавника -
отчаяният Рибешки владетел.
Душата му, привлечена от дъното
се спуска в мен и опознава свят,
останал недостъпен за очите ви.
А кораби пиратски и търговски
кръстосват мойте светли върхове.
Търгуват, побеждават или падат.
Когато паднат са удавници.
За кратко.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Младенова Всички права запазени
