15 окт. 2019 г., 23:18

Удавници

1.5K 2 20

Навярно трябва да обикна кораба  -

познал уханията на пристанища,

високите ми балове на гняв

и хоризонтите на мисълта.

Да! Корабът,

преплувал ме от край до край.

И оцелял.

 

Обаче аз се влюбвам във удавника -

отчаяният Рибешки владетел.

Душата му, привлечена от дъното

се спуска в мен и опознава свят,

останал недостъпен за очите ви.

 

А кораби пиратски и търговски

кръстосват мойте светли върхове.

Търгуват, побеждават или падат.

Когато паднат са удавници.

За кратко.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Младенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина е така.
  • Rosi, бл ти за хубавия коментар, радвам се, че си ме разбрала правилно!
    Често в днешния нелек свят така се вкопчваме в болката и тъгата, че понятията за добро и зло стават криво огледало...
    Поздрав!
  • Благодаря ти, palenka (Пепи) за препратката. Обикновено свързваме " виждането със сърцето" с лисицата на Екзюпери. Виж какво намерих наскоро. Писано е 100 години преди Малкият принц.
    " Човешкият ум не е в състояние да различи доброто от злото и затова маскираното зло почти винаги го мами лесно. И това е много естествено: човешкият ум е млад, а онези, които се борят със зли помисли имат повече от седем хиляди години опит в борбата, в лукавството, в лова на човешките души. Да разпознава доброто от злото е призвано сърцето – това е неговото дело. Но пак е нужно време, нужно е утвърждаване в духовното, за да придобие сърцето тънък вкус да различава истинското вино от фалшивото. "
    Дмитрий Александрович Брянчанинов
  • Благодаря ти, Ангелче13 (Паднал ангел)!
  • Сърцето вижда това,, което очите не виждат

    Поздрав!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...