15 окт. 2019 г., 23:18

Удавници

1.5K 2 20

Навярно трябва да обикна кораба  -

познал уханията на пристанища,

високите ми балове на гняв

и хоризонтите на мисълта.

Да! Корабът,

преплувал ме от край до край.

И оцелял.

 

Обаче аз се влюбвам във удавника -

отчаяният Рибешки владетел.

Душата му, привлечена от дъното

се спуска в мен и опознава свят,

останал недостъпен за очите ви.

 

А кораби пиратски и търговски

кръстосват мойте светли върхове.

Търгуват, побеждават или падат.

Когато паднат са удавници.

За кратко.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Младенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина е така.
  • Rosi, бл ти за хубавия коментар, радвам се, че си ме разбрала правилно!
    Често в днешния нелек свят така се вкопчваме в болката и тъгата, че понятията за добро и зло стават криво огледало...
    Поздрав!
  • Благодаря ти, palenka (Пепи) за препратката. Обикновено свързваме " виждането със сърцето" с лисицата на Екзюпери. Виж какво намерих наскоро. Писано е 100 години преди Малкият принц.
    " Човешкият ум не е в състояние да различи доброто от злото и затова маскираното зло почти винаги го мами лесно. И това е много естествено: човешкият ум е млад, а онези, които се борят със зли помисли имат повече от седем хиляди години опит в борбата, в лукавството, в лова на човешките души. Да разпознава доброто от злото е призвано сърцето – това е неговото дело. Но пак е нужно време, нужно е утвърждаване в духовното, за да придобие сърцето тънък вкус да различава истинското вино от фалшивото. "
    Дмитрий Александрович Брянчанинов
  • Благодаря ти, Ангелче13 (Паднал ангел)!
  • Сърцето вижда това,, което очите не виждат

    Поздрав!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...