29 nov 2007, 15:01

Удавник

Poesía » De amor

1.2K 0 3

Рано пак се будя,
очите се затварят,
но умът ме води
с мисълта в морето,
което ме облива,
щом си те представя.

И нежно си ме дави
водата сякаш
аз изгребвам...
В лодката... в загадка,
колко ли ще мога
аз да задържа се,
колко ли ще искам
аз да не потъна.

Но вместо да се боря,
аз потъвам леко...
ти си ме заляла...
аз дори не мисля,
колко го аз искам,
да си се удавя.

28.11.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0