Удавник

29 nov 2007, 15:01

Poesía » De amor

908 0 3

Рано пак се будя,
очите се затварят,
но умът ме води
с мисълта в морето,
което ме облива,
щом си те представя.

И нежно си ме дави
водата сякаш
аз изгребвам...
В лодката... в загадка,
колко ли ще мога
аз да задържа се,
колко ли ще искам
аз да не потъна.

Но вместо да се боря,
аз потъвам леко...
ти си ме заляла...
аз дори не мисля,
колко го аз искам,
да си се удавя.

28.11.2007

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.