Удавник
Рано пак се будя,
очите се затварят,
но умът ме води
с мисълта в морето,
което ме облива,
щом си те представя.
И нежно си ме дави
водата сякаш
аз изгребвам...
В лодката... в загадка,
колко ли ще мога
аз да задържа се,
колко ли ще искам
аз да не потъна.
Но вместо да се боря,
аз потъвам леко...
ти си ме заляла...
аз дори не мисля,
колко го аз искам,
да си се удавя.
28.11.2007
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Момчил Георгиев Все права защищены
Поздравления!
