Удавник

29 нояб. 2007 г., 15:01

Поэзия » Любовная

783 0 3

Рано пак се будя,
очите се затварят,
но умът ме води
с мисълта в морето,
което ме облива,
щом си те представя.

И нежно си ме дави
водата сякаш
аз изгребвам...
В лодката... в загадка,
колко ли ще мога
аз да задържа се,
колко ли ще искам
аз да не потъна.

Но вместо да се боря,
аз потъвам леко...
ти си ме заляла...
аз дори не мисля,
колко го аз искам,
да си се удавя.

28.11.2007