Удавник
Рано пак се будя,
очите се затварят,
но умът ме води
с мисълта в морето,
което ме облива,
щом си те представя.
И нежно си ме дави
водата сякаш
аз изгребвам...
В лодката... в загадка,
колко ли ще мога
аз да задържа се,
колко ли ще искам
аз да не потъна.
Но вместо да се боря,
аз потъвам леко...
ти си ме заляла...
аз дори не мисля,
колко го аз искам,
да си се удавя.
28.11.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Момчил Георгиев Всички права запазени
Поздравления!
