1 nov 2005, 20:44

Угарка 

  Poesía
1214 1 7
Цигарен дим в косите ми се вплита...
На сиво-синкава мъгла
тютюневия аромат полита
към дъното, в отровена душа...

Горчива, хубава цигара!...
Поредната... И тебе ще стопя!
Но не дима коварно ме отравя,
у мен тъгата ти се разпиля...

Вкусът ти блудкав, неусетен
прелива се с вкуса на самота...
Мълчим, догаряме и двете
в мъгла, тютюн и тишина...

На теб минутите изтичат;
на мен изтича младостта...
Угарка тебе ще наричат,
а мен - изгубена жена...

© Буба Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрав. Харесва ми. Така си е - носим си убийците в джоба

  • Много ви благодаря!... Колко приятен може да бъде един порок, нали?... Мисля, че това се дължи на асоциацията със сладостта от болката... А вие как мислите??
  • Поздрави и от мен!!!Хареса ми!!!
  • Много хубав стих! Поздравления!
  • Страхотно е...
  • Да те черпя ли една цигара?...
    Благодаря! Ласкаеш ме!...
  • Прекрасно! Почти долавям цигаения дим във въздуха... Поздравления!
Propuestas
: ??:??