Nov 1, 2005, 8:44 PM

Угарка

  Poetry
1.4K 1 7
Цигарен дим в косите ми се вплита...
На сиво-синкава мъгла
тютюневия аромат полита
към дъното, в отровена душа...

Горчива, хубава цигара!...
Поредната... И тебе ще стопя!
Но не дима коварно ме отравя,
у мен тъгата ти се разпиля...

Вкусът ти блудкав, неусетен
прелива се с вкуса на самота...
Мълчим, догаряме и двете
в мъгла, тютюн и тишина...

На теб минутите изтичат;
на мен изтича младостта...
Угарка тебе ще наричат,
а мен - изгубена жена...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Буба All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрав. Харесва ми. Така си е - носим си убийците в джоба

  • Много ви благодаря!... Колко приятен може да бъде един порок, нали?... Мисля, че това се дължи на асоциацията със сладостта от болката... А вие как мислите??
  • Поздрави и от мен!!!Хареса ми!!!
  • Много хубав стих! Поздравления!
  • Страхотно е...

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...