1 нояб. 2005 г., 20:44

Угарка

Поэзия

1.4K 1 7

Цигарен дим в косите ми се вплита...
На сиво-синкава мъгла
тютюневия аромат полита
към дъното, в отровена душа...

Горчива, хубава цигара!...
Поредната... И тебе ще стопя!
Но не дима коварно ме отравя,
у мен тъгата ти се разпиля...

Вкусът ти блудкав, неусетен
прелива се с вкуса на самота...
Мълчим, догаряме и двете
в мъгла, тютюн и тишина...

На теб минутите изтичат;
на мен изтича младостта...
Угарка тебе ще наричат,
а мен - изгубена жена...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

кумеца (Румен Ченков)

Поздрав. Харесва ми. Така си е - носим си убийците в джоба

2005-11-05T23:11:25+02:00
DEVIL_IN_HEAVEN (Буба)

Много ви благодаря!... Колко приятен може да бъде един порок, нали?... Мисля, че това се дължи на асоциацията със сладостта от болката... А вие как мислите??

2005-11-03T19:58:13+02:00
ice_heart (Н)

Поздрави и от мен!!!Хареса ми!!!

2005-11-03T16:30:38+02:00
Pepina (Пепа Деличева)

Много хубав стих! Поздравления!

2005-11-02T23:45:58+02:00
^Miss^sixty^ (Милица)

Страхотно е...

2005-11-02T14:26:11+02:00