17 sept 2015, 22:46

Угасна

1.2K 0 1

Слънцето срещнах,

някъде в тъмното,

погали ме с топли лъчи...

Погали, прегърна ме,

нали бях срината,

но някак си то ме спаси.

 

Така аз и Слънцето

тръгнахме заедно

по един път вървяхме - докрай!

Понякога гаснеше,

понякога палеше,

но все се оправяхме.. май?

 

Вярвах, че винаги

то ще ме стопля,

когато студено е в мен...

Когато сълзите ми стичат се нощем,

то ще ме милва... Но не.

 

Всичко било е мираж и илюзия,

изведнъж то си тръгна и край.

Взе топлината, обичта си и бързайки

напусна любовта ми.. и моя рай.

Промени се внезапно сякаш изгасваше.

Нямаше вече лъчи.

Твърдеше, че в грешка съм..

Но ясно показваше,

че вече любов не гори...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мира Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мирела, ти пишеш за твоето слънце, което те срещна.Подари ти най-голямата радост и после си тръгна като с него си отиде и любовта.
    Най-тъжното в този наш живот е това, че всичко е преходно, но има и
    хубава страна, че след облачните дни отново пристигат слънчеви.
    Поздравявам те за хубавата творба и ти желая ново слънце да те
    огрее!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...