Угасна
Слънцето срещнах,
някъде в тъмното,
погали ме с топли лъчи...
Погали, прегърна ме,
нали бях срината,
но някак си то ме спаси.
Така аз и Слънцето
тръгнахме заедно
по един път вървяхме - докрай!
Понякога гаснеше,
понякога палеше,
но все се оправяхме.. май?
Вярвах, че винаги
то ще ме стопля,
когато студено е в мен...
Когато сълзите ми стичат се нощем,
то ще ме милва... Но не.
Всичко било е мираж и илюзия,
изведнъж то си тръгна и край.
Взе топлината, обичта си и бързайки
напусна любовта ми.. и моя рай.
Промени се внезапно сякаш изгасваше.
Нямаше вече лъчи.
Твърдеше, че в грешка съм..
Но ясно показваше,
че вече любов не гори...
© Мира All rights reserved.
