Sep 17, 2015, 10:46 PM

Угасна

  Poetry » Love
1.2K 0 1

Слънцето срещнах,

някъде в тъмното,

погали ме с топли лъчи...

Погали, прегърна ме,

нали бях срината,

но някак си то ме спаси.

 

Така аз и Слънцето

тръгнахме заедно

по един път вървяхме - докрай!

Понякога гаснеше,

понякога палеше,

но все се оправяхме.. май?

 

Вярвах, че винаги

то ще ме стопля,

когато студено е в мен...

Когато сълзите ми стичат се нощем,

то ще ме милва... Но не.

 

Всичко било е мираж и илюзия,

изведнъж то си тръгна и край.

Взе топлината, обичта си и бързайки

напусна любовта ми.. и моя рай.

Промени се внезапно сякаш изгасваше.

Нямаше вече лъчи.

Твърдеше, че в грешка съм..

Но ясно показваше,

че вече любов не гори...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мира All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мирела, ти пишеш за твоето слънце, което те срещна.Подари ти най-голямата радост и после си тръгна като с него си отиде и любовта.
    Най-тъжното в този наш живот е това, че всичко е преходно, но има и
    хубава страна, че след облачните дни отново пристигат слънчеви.
    Поздравявам те за хубавата творба и ти желая ново слънце да те
    огрее!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...