22 abr 2010, 15:06

Угаснал огън

699 0 2

Ръцете ти най-сигурното място са за мене.

За съжаление – болезнено познати.

И може би от твърде дълго време

са пътищата ни утъпкани и сляти.

 

Или не ни е времето виновно

и, може би, виновни сме си ние.

И в разни обяснения лъжовни -

че си омръзнахме - отдавна крием.

 

А може да греша и само аз

да чувствам, че я няма тръпката отдавна.

А с вината за края между нас

сама не мога да се натоварвам.

 

Затуй те моля да си идеш сам -

без болка, обвинения, сълзи.

Защото там, където няма плам,

не може вече огън да гори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Защото там, където няма плам,
    не може вече огън да гори.

    Поздрави.
  • "А с вината за края между нас сама не мога да се натоварвам"-така е,никога не е виновен само единия.Пожелавам ти приключения,които да заличат сивотата на дните

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...