Ръцете ти най-сигурното място са за мене.
За съжаление – болезнено познати.
И може би от твърде дълго време
са пътищата ни утъпкани и сляти.
Или не ни е времето виновно
и, може би, виновни сме си ние.
И в разни обяснения лъжовни -
че си омръзнахме - отдавна крием.
А може да греша и само аз
да чувствам, че я няма тръпката отдавна.
А с вината за края между нас
сама не мога да се натоварвам.
Затуй те моля да си идеш сам -
без болка, обвинения, сълзи.
Защото там, където няма плам,
не може вече огън да гори.
© Мария All rights reserved.
не може вече огън да гори.
Поздрави.