22 апр. 2010 г., 15:06

Угаснал огън

704 0 2

Ръцете ти най-сигурното място са за мене.

За съжаление – болезнено познати.

И може би от твърде дълго време

са пътищата ни утъпкани и сляти.

 

Или не ни е времето виновно

и, може би, виновни сме си ние.

И в разни обяснения лъжовни -

че си омръзнахме - отдавна крием.

 

А може да греша и само аз

да чувствам, че я няма тръпката отдавна.

А с вината за края между нас

сама не мога да се натоварвам.

 

Затуй те моля да си идеш сам -

без болка, обвинения, сълзи.

Защото там, където няма плам,

не може вече огън да гори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Защото там, където няма плам,
    не може вече огън да гори.

    Поздрави.
  • "А с вината за края между нас сама не мога да се натоварвам"-така е,никога не е виновен само единия.Пожелавам ти приключения,които да заличат сивотата на дните

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...