22 апр. 2010 г., 15:06

Угаснал огън

698 0 2

Ръцете ти най-сигурното място са за мене.

За съжаление – болезнено познати.

И може би от твърде дълго време

са пътищата ни утъпкани и сляти.

 

Или не ни е времето виновно

и, може би, виновни сме си ние.

И в разни обяснения лъжовни -

че си омръзнахме - отдавна крием.

 

А може да греша и само аз

да чувствам, че я няма тръпката отдавна.

А с вината за края между нас

сама не мога да се натоварвам.

 

Затуй те моля да си идеш сам -

без болка, обвинения, сълзи.

Защото там, където няма плам,

не може вече огън да гори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Защото там, където няма плам,
    не може вече огън да гори.

    Поздрави.
  • "А с вината за края между нас сама не мога да се натоварвам"-така е,никога не е виновен само единия.Пожелавам ти приключения,които да заличат сивотата на дните

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...