22.04.2010 г., 15:06

Угаснал огън

697 0 2

Ръцете ти най-сигурното място са за мене.

За съжаление – болезнено познати.

И може би от твърде дълго време

са пътищата ни утъпкани и сляти.

 

Или не ни е времето виновно

и, може би, виновни сме си ние.

И в разни обяснения лъжовни -

че си омръзнахме - отдавна крием.

 

А може да греша и само аз

да чувствам, че я няма тръпката отдавна.

А с вината за края между нас

сама не мога да се натоварвам.

 

Затуй те моля да си идеш сам -

без болка, обвинения, сълзи.

Защото там, където няма плам,

не може вече огън да гори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Защото там, където няма плам,
    не може вече огън да гори.

    Поздрави.
  • "А с вината за края между нас сама не мога да се натоварвам"-така е,никога не е виновен само единия.Пожелавам ти приключения,които да заличат сивотата на дните

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...