22 may 2005, 22:28

Угаснали души

  Poesía
1.2K 0 2
Мъртъв град, злокобна самота,
надгробен камък, сива красота,
очи без сълзи, не чакат деня
в кръстта впити, а ръце в пръстта...

Дъх изстинал целува косите,
миг отминал тлее в гърдите,
молитва тиха, напев човешки,
клетва любовна, спомени тежки...

Любов неизживяна, в гърдите - яма,
болка неизляна, в сърцето - рана.
Но две искри пак ще танцуват без умора,
дори с угаснали души под небосвода.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Постигнала си чувството към което си стремяла, самотата, превърната в мъртва тишина и гласът ти звучи угаснало. Но след мрака винаги идва утро. Опитакй се да видиш и него, макар сега да ти е трудно! Можеш!
  • много ми харесва наистина даже ще го споделя с един много специален човек да го прочете и той 6 от мен

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...