Karin (Красимира)
15 1
22.05.2005 г., 22:28 ч.

Угаснали души 

  Поезия
1004 0 2
Мъртъв град, злокобна самота,
надгробен камък, сива красота,
очи без сълзи, не чакат деня
в кръстта впити, а ръце в пръстта...

Дъх изстинал целува косите,
миг отминал тлее в гърдите,
молитва тиха, напев човешки,
клетва любовна, спомени тежки...

Любов неизживяна, в гърдите - яма,
болка неизляна, в сърцето - рана.
Но две искри пак ще танцуват без умора,
дори с угаснали души под небосвода.

© Красимира Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Постигнала си чувството към което си стремяла, самотата, превърната в мъртва тишина и гласът ти звучи угаснало. Но след мрака винаги идва утро. Опитакй се да видиш и него, макар сега да ти е трудно! Можеш!
  • много ми харесва наистина даже ще го споделя с един много специален човек да го прочете и той 6 от мен
Предложения
: ??:??