Karin (Красимира)
15 1
22 мая 2005 г., 22:28

Угаснали души 

  Поэзия
1005 0 2
Мъртъв град, злокобна самота,
надгробен камък, сива красота,
очи без сълзи, не чакат деня
в кръстта впити, а ръце в пръстта...

Дъх изстинал целува косите,
миг отминал тлее в гърдите,
молитва тиха, напев човешки,
клетва любовна, спомени тежки...

Любов неизживяна, в гърдите - яма,
болка неизляна, в сърцето - рана.
Но две искри пак ще танцуват без умора,
дори с угаснали души под небосвода.

© Красимира Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Постигнала си чувството към което си стремяла, самотата, превърната в мъртва тишина и гласът ти звучи угаснало. Но след мрака винаги идва утро. Опитакй се да видиш и него, макар сега да ти е трудно! Можеш!
  • много ми харесва наистина даже ще го споделя с един много специален човек да го прочете и той 6 от мен
Предложения
: ??:??