Угасваща ли е
* * *
В океан от думи пак ме давиш,
а очите ти от гняв са замъглени.
И макар като амфибия да ме познаваш,
под водите ти не дишам, замътнели.
Океанът е голям, за Бога... чужд е,
а морето зная го на пръсти.
Там из лунните пътеки - сретни,
ме обича някак по делфински.
Да. Сега сме уморени.
Любовта - ти каза - е до време.
От умора във сърцата ни е тясно,
лунно-морската вълна в брега угасва.
Обичам те...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados
!
