Угасваща ли е
* * *
В океан от думи пак ме давиш,
а очите ти от гняв са замъглени.
И макар като амфибия да ме познаваш,
под водите ти не дишам, замътнели.
Океанът е голям, за Бога... чужд е,
а морето зная го на пръсти.
Там из лунните пътеки - сретни,
ме обича някак по делфински.
Да. Сега сме уморени.
Любовта - ти каза - е до време.
От умора във сърцата ни е тясно,
лунно-морската вълна в брега угасва.
Обичам те...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Искра Радева Николова Все права защищены
!
