4 jun 2008, 9:44

Ухае на прах и на пепел от рози..

  Poesía
1.2K 0 14
 

Ухае на прах и на пепел от рози, на стара дантела.

Напомни ми куклите с порцеланови, крехки лица...

Напомни ми лято, в което аз, с ленено-бяла кордела,

разравях на баба герданите и обиквах света...

 

Ухае на прах и на пепел от рози, на стара тетрадка.

Прилича на спомен, но на спомен, забулен в мъгла,

към който търся опипом брайлова посоката кратка,

с протрити балетни пантофки  - по изгубена вече следа...

 

Ухае на прах и на пепел от рози, на моите тайни,

в които те скрих, моят стар Арлекино от пъстри парцали.

Как исках да има кукленско щастие  до безкрайност,

далеч от живота на хората, с които днес сме преяли!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евкалипт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прелест!
  • този стих е като сладко от ягоди - с хартиена капачка и с връвчица просто исках да кажа, че стиха ти има страхотен аромат и лепне по пръстите, невероятно усещане )
  • Прекрасно!Твоя стих рисува картини и говори ,говори...
  • Обикнах те, момиче!
  • Много красиво!Спомних си и аз!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...